За периода от 1900 – 1911 година учебното дело в Бежаново придобива по-съвършен вид . Учителският персонал без изключение е все със средно образование. За този период се знае, че учителството е работило за културното издигане на населението в Бежаново. През декември 1900 година е била приспособена една от училищните стаи за сцена, а на 8 януари 19901 година е била играна пиесата „Лихвар”. По това време е бил учител със средно земеделско образование Пано В. Банчев от с. Бежаново. Особено известна е дейността на учителя Никола Дяткин от София. В Бежаново през ноември 1909 година се открива районна прогимназия с I и II клас. Тук идват да се учат деца от с. Бъркач, Беглеж, Драгана, Ъглен, Катунец и Каленик. Учители в прогимназията са били: Никола Дяткин и Борис Попов – студенти правист от София. Учениците от началното училище след откриването на прогимназията учат в частни къщи, тъй като не е имало място в учебната сграда. През учебната 1910/11 година броят на учениците достига 260 – 270. През периода 1911 – 1920 година учители в селото са били: Димитър Георгиев, роден в гр. Прилеп, известен по-късно с псевдонима Правдолюбев, станал през 1911 година главен учител, Иван Дързев, завършил педагогическо училище в град Казанлък, Д. Бенишева от Ловеч, Еленка Иванчева – също от Ловеч и други – всички с педагогическо образование. На 19 януари 1914 година е открита нова сграда, където днес се помещава прогимназията. Сградата е построена по Шишмановия план с осем класни стаи. През тази година в началното училище е имало 367 ученика, а в прогимназията 170 с 13 учители. В отделните паралелки е имало над 50 ученика. Така например: отделение е имало 61 ученика, б – 63 ученика, а в – 64 ученика и т. н.
Започва Първата световна война. На 01.09.1916 година учителят Димитър Георгиев е бил мобилизиран, на 10 същия месец са мобилизирани и учителите: Шопов, Дързев, Ковачев. На 15 декември същата година в училището идва тревожна вест – загинал е учителят Ковачев. В училището са останали само пет учителки. През този период са върлували инфекциозни болести, които са смущавали учебната работа. Големи трудности в учебното дело се срещат и през следващата 1917 – 1918 учебна година. В училището е имало само шест жени учителки. Учебните занятия са водени само до обяд, за да могат след пладне учениците да помагат на домашните си в полската земеделска работа. Главният учител по това време Д. Георгиев пише: „Войната довлече безброй заразителни болести. През зимните дни черковният камбанен звън по няколко пъти на ден известяваше за някоя преждевременно грабната жертва. Поради болести училището бе затваряно два пъти.” Характерно е, че през тази година всички учители – начални и прогимназиални са направили стачка, поради това, че не им е изплащано общинското възнаграждение. Стачката е траела един ден. Приключила е в полза на учителите.
1919/20 година също се характеризира като година, в която учебните занятия не са вървели твърде нормално, макар че персоналът е бил редовен и на постоянни места. Съществувало е училищно настоятелство. Някои от учителите като Д. Георгиев и др. са били изправени пред дисциплинарна комисия пред съда, затова че били правили политически събрания в училището. Такива прояви говорят, че в Бежаново по това време е имало будни учители.
През периода 1920 – 1930 година в училището е имало 16 учители. Главен учител в по-голямата част от времето е бил Петко Христов Малчев, а през 1927/28 година Моно Станчев. През периода от 1930 – 1940 година настъпват известни промени. През 1930 г. е довършено новостроящето се училище, строено от предприемача Йото Мажаджиев от с. Гложене, Тетевенско. На 23 февруари в него се премества прогимназията, която до този момент се помещава в общинския дом. По това време по една паралелка от първо, второ и трето отделение с учителите Мою Станчев, Иванка Нейкова и Дойка Б. Данова се настаняват в същата учебна сграда и образуват основно училище „Христо Ботев”, а другото училище остава начално.
През 1932/33 година са назначени за редовни учители Иван Йотов Петков и Додю Маринов Цолов. До 1934/35 година в селото е съществувало частно турско училище, но след като е закрито и децата турчета се прехвърлят да учат в българското училище.
През периода 1940/1944 година настъпват промени в учебното дело. Учебните занятия са смущавани от честите военни нападения тук – там.
През 1946/47 година се открива самостоятелно турско училище, с трима турци учители с основно образование.
През 1948/49 година се открива първи прогимназиален клас с учител Ибрахим Мустафов. Директор на прогимназията от 1951 година става Тотка Дачева – редовна прогимназиална учителка.
През учебната 1958/59 година по решение на МНП турското училище е закрито и учениците турчета се обучават заедно с българчетата. От учебната 1959 година учениците от Драгана посещават VIII клас на основното училище в Бежаново. През учебната 1960/61 година по решение на Окръжен народен съвет Ловеч, двете училища се обединяват в основно училище „Кирил и Методий”.