Десетина години преди освобождението на България от османско иго през 1868 година в селото идва Никола Попов от с. Ъглен, който открил за първи път училище в сламена къща. Броят на учениците бил малък. Никола Попов учителствувал около две седмици, тъй като турците го изгонили от селото. На следващата година 1869/70 идва за учител Пъшо от с. Садовец. Той бил гърбав, но безстрашен човек. Занимавал учениците в една сламена къща. В края на учебната година турците изгонват и него. Три-четири години в Бежаново не е смеел да дойде човек за учител.
По–късно през 1874/75 година идва за учител Христо Томов от Етрополе. Той учил децата в една стара къща, близо до река Каменка. Същият е бил едновременно и шивач. Учил е смесени отделения. Този буден българин – учител е работил в селото до 1877 година. За него се говори, че носел фес, бил комитетски човек.
По настояване на местните турци бил заклан като агне в училището (одаята) на Гини орман от черкези през 1877 година. Никой не е смеел да отиде и го погребе, а по всяка вероятност месата му са разнесени от кучетата. По време на Руско-турската война не е имало училище.
През 1879/80 година за учител в селото идва Динко Цончев от Ябланица, Тетевенско. Училището е било в сламена циганска къща. През 1881 година той остава пак за учител. По това време е построено първото училище на един етаж с три класни стаи, една канцелария и една стая за живеене на учителя. Тази учебна сграда просъществувала дълго време, като в нея са учили деца от съседните села. В нея по-късно се открива и прогимназията.
През 1881/1882 година учител става Димитър Араплийски от с. Арапли, Ловешко – сега Абланица. Той е бил по-добре запознат с учебната работа и е обучавал около 20-25 деца. Същият е бил и писар в общината. По-късно е бил убит в родното му село от негови близки.
От 1882-1884 година в селото е бил учител Кънчо Данов от Угърчин, неженен – подвижен човек. Учил е четири отделения. Между многото ученици тук е бил и Дяко Домузов, ученик в IV отделение, който по-късно след завършване на трети прогимназиален клас става учител в с. Бежаново.
През годините 1884 – 1887 са били учители: Батолев от с. Видраре, Тетевенско, Стамен Стоянов от с. Ъглен и Васил Витков от с. Бежаново, преселник от с. Лопян. По-нормален ход взема учебната работа от 1887 година насам, когато учители в селото стават Дяко Домузов с основно образоване, Васил Викторов с второкласно, а през 1895 г. идва Петър Вълков от с. Сопот, завършил втори курс на Ломското училище. И тримата са жители на с. Бежаново. Децата на училищна възраст нарастват и обучението се води по отделения. Нуждата за по-добър учителски кадър нараства, започват да се търсят по-подготвени учители и през 1896/1897 година в селото идва и Христо Колев от град Ловеч. За първи път през 1897/98 година е отворено Бежанското основно училище с главен учител Петър Вълков, станал по-късно свещеник. Учителският персонал е бил повече от в градовете. През тази година в Бежаново е била учителка Бояна Априлова, внучка на Васил Априлов. От тази година се въвеждат дневници, главни книги, в които са отразявани успеха и поведението на учениците, отбелязвани са отсъствията и наказанията на учениците.